Обещаната втора част от темата идва след дълго затишие, за което се извинявам. Вярвам обаче, че все още би могла да е полезна, предвид двата месеца, които остават до записването на новите студенти в ТУ-София. А този ВУЗ е предметът на настоящата статия.education С уточнението, че впечатленията ми са главно от специалността “Телекомуникации” продължавам напред.
Какво представлява ТУ-София? Според кандидатстудентската секция на сайта това е “Най-голямото висше техническо училище в страната, с модерно обзаведена материална база за учебна и научна работа, с висококвалифицирани преподаватели и инженерно-технически кадри.” Разбира се това е лъскавото определение, което е вярно само отчасти. Какво в действителност стои зад него?

Истината е, че българското образование е в криза и това се отразява в много посоки. За качеството му решаващо значение имат преподавателският състав, материалната база – лаборатории, зали, оборудване, възможностите за стаж и битовите условия.

Асистентите получават заплата от 450 лева, доцентите – 700 лева, а професорите 1000 лева. За достигането на най-високото йерархично ниво трябва време и високата четирицифрена заплата идва в общия случай на възраст около 55 години. Това води до няколко неща; първо че по-кадърните преподаватели масово работят на друго място, а университетът им е застраховка срещу непредвидимостта на частния сектор. По тази причина те са неоткриваеми в огромна част от времето, а заради разкъсването на вниманието си качеството на работата им в университета страда. От заетите единствено в учебното заведение се открояват ветераните, които нямат вече сили да работят на друго място и използват в общия случай материалите си от години назад, и отделни неамбициозни хора, които се задоволяват с малкото, което им предлага университета. А то включва освен заплатата доста служебни пътувания, хранене на преференциални цени, почивни станции с отстъпки и подобни. От всички хора, които са ми преподавали, в горните категории попадат около 90%. Въпреки всички предпоставки това да не се случва, 80% от всички курсове са били на ниво спрямо системата. Истинският проблем е в подхода. Системата на обучение е следната: има лекции, на които се преподава теория, семинарни упражнения, на които се решават теоретични задачи на хартия, и лабораторни упражнения, на които се предполага, че трябва да се практикува наученото. А те в общия случай протичат така: чете се теория за упражнението, правят се измервания на някаква постановка или стенд и се описва измереното в протокол. Протоколът съдържа теория, резултати от измерването и изводи. Да ви се струва, че нещо се повтаря доста пъти? А, забравих, че накрая се държи теоретичен изпит, който в най-добрия случай може да е придружен от задачи, също силно теоретични.

Бедата идва и от това, че предметите в бакалавърската степен са толкова разнопосочни, че обхващат десетки възможни професии. Учи се за всичко, а не се излиза завършен специалист в нито една област. Това се комбинира убийствено със задължителните присъствия на упражненията, които не позволяват да се работи на пълен работен ден, а само с гъвкаво работно време по време на следването или през ваканцията.

В зависимост от гледната точка това води или до забавяне на развитието с четири години, или до силно развитие на общата култура и интелектуалния капацитет – памет, аналитични способности, но не и съобразителност. Съобразителните обикновено успяват да изкарат следването по втория начин. Фактът, че го правят в най-негостоприемния за целта ВУЗ с изключение на Mедицинския, не говори много добре за тяхната съобразителност, но това може да се отдаде и на силното желание да бъдат инженери. Знам ли…

Вторият акцент в описанието на ТУ е материалната база. В кампуса има отлично развита мрежа от бързи закуски, ксерокси и кафета. За сметка на това има какво да се желае от библиотеката, места за учене и съвместна работа, както и стол/менза. По мое време библиотеката работеше от девет до четири, а читалнята беше едно от двете достъпни места с компютри за обща употреба и единственото с маси и столове, където човек може да седне и да работи (залите се заключват). Преди две години построиха нова сграда за библиотека и дано да пренесат фонда и да осигурят служители за по-разширено работно време. Колкото до стола, той стои като сграда пред университета, но го дават под наем за складове и подобни и не функционира. Лабораториите вече са оборудвани с ламинат, окачени тавани и компютри, но куцат откъм техника или където я има студентите имат ограничен и строго регламентиран откъм употреба достъп до отделни екземпляри от нея.

По учебен план има задължителен стаж от две седмици в трети курс, който може да си намери такъв в някоя фирма прави най-доброто за себе си, останалите го карат в университета, където ползите са силно ограничени.

За живеещите в София проблеми с настаняването няма да има, единственото неудобство е ежедневното пътуване. Хората от други населени места обаче ще се сблъскат с чудото, наречено Студентски град. Това е агломерация от 60 студентски общежития, ограничен, но нарастващ брой постоянни жители, студентски столове, бързи закуски, магазинчета за партакеши и определящият компонент – над 150 заведения с денонощен режим. Тук има реална опасност песента, в която се пееше “сутрин лягаме, вечер ставаме” да се превърне в лайтмотив на живота на бъдещите висшисти. Във всеки случай ги очаква теснотия (максимум 8 кв. м. на човек и 2/3 души в стая), шум до късно, вероятно мизерни условия в стаята (има и малко ремонтирани блокове) и липсата на възможност за спокойно учене.

За десерт смятам да дам няколко препоръки наготово, без обяснения, които обаче са ми отнели години да проумея, осъзная и напиша.

– При избора на специалност задължително отворете обявите за работа и помислете дали специалността ви ще ви помогне да си намерите работа. Каквото и да преследвате в живота е важно да бъдете реалисти в очакванията си след дипломирането.

– Ако се спрете на специалност в ТУ, знайте, че програмирането е по-силно в Американския (6000$ годишно) в Благоевград и ФМИ, а мрежите – във НБУ (1200лв. годишно). Ако искате да ставате хардуерни специалисти или нямате парите обаче мястото ви е във ТУ.

– Първата година в ТУ-София всички учат едни и същи предмети с почти еднакво съдържание. Ако не знаете с какво искате да се занимавате до края ѝ проучете внимателно какво искате да правите и си изберете област, в която да станете наистина добри.

– Изберете внимателно общежитието според целите си. За предпочитане са ремонтираните блокове и стаи с двама души, защото трима на едно място намалява шансовете и за спокойно учене, и за добра почивка. Стаята винаги може да се смени, ако нещо не се е получило, но след непосредствено след настаняването свободните места са единици, ако ги има.

– Помъчете се след трети семестър да започнете да трупате стаж в областта, която сте си избрали – дали ще е почасово, на непълен работен ден, по проекти, лятото – търсете, защото това ще е основният коз за започване на работа по интервютата. Без стаж и с диплома ще имате най-ниския възможен старт впоследствие.

– Задължително се свържете със някоя от студентските организации във ВУЗ-а (за ТУ – АЙСЕК и БЕСТ). Те организират много и различни обучения, стажове, състезания. Освен тях ще се запознаете с хора, гледащи отвъд базовите си задължения във ВУЗ-а, ще имате международни контакти и ще се забавлявате. Студентските съвети са по-скоро за идеалисти (спомнете си “Приказка за стълбата”), натегачи или хора, които могат да се адаптират към казионна организация.

– Ходете за семестър или два по Еразъм – възможност да учите в страна от Европейския съюз със субсидия и да си изкарате прекрасно, като натрупате и международен опит.

– След като сте си избрали областта, в която искате да се развивате, проучете преподавателите, които имат отношение към нея. Ако има някой от тях, който да е прогресивно настроен, задължително осъществете контакт. Ползите са евентуална работа по негови проекти, консултации, препоръки ако трябват, съвместни публикации (ако ви се занимава с научни изследвания, които колкото и помпозно да звучат може и да са интересни).

– Последно, но може би най-важно: НЕ РАЗЧИТАЙТЕ САМО НА УНИВЕРСИТЕТА. Бъдете проактивни, търсете начините да се развиете сами и преценявайте какво действително е ценно от това, което университетът предлага като възможности,  и какво не е. Освен това ако се сравнявате със средното ниво това ще ви дърпа надолу, вече в университетите само който не кандидатства не го приемат.

Надявам се да съм бил полезен.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

+ 45 = 47