Broken mirror by my house

Лежах си тихо на болничното легло. Нямах физическите сили да стана. Всъщност и желание нямах. Епикризата беше зловеща. А бях на двадесет и четири.

Не винаги беше така. Месец по-рано бях във вихъра на доброволчество в Румъния, спях по четири часа на нощ, бях набрал инерция от специализация в супер реномиран университет в Германия. Спортувах активно, очакваше ме престижна магистратура в Холандия, предизвикателствата ги вземах като врати в ски слалом.

Е да, ама изведнъж тялото ми установи, че няма вече физически и психически ресурси. И всичко замина по дяволите, животът ми се разтроши като огледало на малки парченца. Вече нямаше значение лъскавият образ, който се беше отразявал в него. Започнах отначало, а над безбройните парченца стъкло, които бавно се групираха и се оформяха в ново цяло, висеше дамоклевият меч на лекарския песимизъм.

Това е разказ за грижата за себе си, липсата ѝ, и Live to Lift. Няма да мога да обясня какво ми носят тренировките с тях ако не покажа Тъмната страна. Ако не обясня какво стана като в себезаслепението на алчността за постижения почти уморих от глад кокошката, която снасяше златно яйце всеки ден.

Първото обратно залепено парченце беше регулирането на стреса. Селската ми къща ме приюти в безвремието си и освен да спя, ям и да се разхождам леко ден след ден нищо друго не се случваше. Смисълът, който ми убягваше през този период, естествено дойде с професионални обучения. Полека се върнаха и социалните контакти. Изведнъж се оказах с работа, жилище, приятели и някакъв воденичен камък на шията. Всичко си беше на мястото, ама нещо ме теглеше надолу. Парченцата от счупеното огледало бяха залепени, новият образ обаче бе крив, а съвсем не ми беше ясно какво бях объркал пак. Нали спазвах лекарските препоръки, бях си оправил живота на прилично ниво, не се бях счупил пак. Какво не беше в ред?

Три години по-късно у мен тлее тихата увереност, че парченцата са си на мястото и отговорите налице. През много проби и грешки отметнах тонове психологическа работа, която ми даде усещане за смисъл, смачка егото ми, изостри сетивата ми за фини детайли и ме отвори за смислени човешки отношения. Движещите ми сили вече не са суетата и неудовлетвореността на базови нужди, а стремежът ми към израстване и себеосъществяване. Като полека оправях мотивацията и отношението си към себе си и света естествено дойде и осъзнатата грижа за тялото ми. Започнах с хранителен режим от Данчо от Live to Lift и неколкомесечна онлайн подкрепа в спазването му. Логично като последствие се лиших от излишните мазнини, епизодичното главоболие, ежегодните кариеси и подобни. Спрях и счупващите и безконтролни тренировки и ги замених с по-щадящи дългосрочно дейности. Съвсем естествено реших да надградя като започна и да тренирам с Live to Lift след близо едногодишни самостоятелни занимания. Благодарение на Цецо преодолях платото, нищо не ме боли, а работя усърдно и да не започва да боли. Продуктивността и привлекателността ми съответно нарастват пропорционално на силата и тонуса ми.

Тренировките, при това качествените и осъзнати тренировки, с помощта на Цецо в момента са от най-смислените неща, с които се занимавам. Те, комбинирани с правилната мотивация, вникването във и радването на процеса на трениране, са ключови да се чувствам добре в кожата си. Трудно е да се каже кое е определящо, дали храненето, възстановяването, физическото натоварване, психологическата хигиена, смислените човешки отношения, усещането за посока, са причината страшната епикриза, с която започнах разказа, все още да си стои самичка в папка в личния ми архив. По-важното е, че според мен най-важната съставка е несъществена, защото огледалото, което събрах от разтрошените парчета, отразява прекрасен образ. Този прекрасен образ, съзнавам много добре, е изцяло в моите очи, а пък белезите по него от слепените парчета го правят по-смислен. В баснята на Езоп алчният селянин закла кокошката със златните яйца, а в нея съкровище нямаше. За разнообразие този път хепиендът е в реалния живот.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

23 − 15 =