Софтуерен университетИдеята за Софтуерен университет бе кауза на Светлин Наков, който смяташе, че ще може да развие до тези мащаби Академията на Телерик. Тъй като това нещо по някаква причина не се случи, Софтуерният университет стана отделен проект. Преди дни пуснаха сайта му. Тук искам да вмъкна, че само един с един поглед въху него става ясно и за непредубедените, че са го писали грамотни хора. Сравнете с ТУ, СУ, НБУ, особено на мобилни телефони (или симулирайте като свиете прозореца на браузъра). Това се нарича responsive design и започва да отличава сайтовете, писани с технологии отпреди 3+ години. Нарочно не давам линкове към университетите да не им вдигам гугъл индекса.

Тъй като записването за първите курсове тече, а чувствам и една признателност към човека в основата на начинанието, то ще получи моя коментар. И в бонус обоснованото ми одобрение.

Та защо Софтуерния университет? На първо място в него пренася успешният модел и ноу-хау от Академията на Телерик. В бонус към това мащабът на обученията нараства (Академията за съжаление се свива като прием в следствие на новите решения на мениджърите на компанията), учебната програма не е ограничена от нуждите на една компания (Телерик), която я прави доста по-обхватна и интересна. Недостатъкът е, че университетът ще трябва да разчита на студентите си за финансиране под формата на такси. Достатъчно мотивираните да успеят обаче ще възстановят парите за такси с първите си три заплати. А се обзалагам, че тази институция ще задмине всички акредитирани ВУЗ-ове по средна начална заплата, бързо намиране на работа и процент реализирали се по специалността след завършване.

Редно е да се спомене, че Софтуерният университет си партнира с МТ&М Колеж и е възможно с една-две години доучаване да се вземе и диплома за висше образование. Обявено е, че текат преговори и с други акредитирани ВУЗ-ове. Защото Софтуерният университет не е акредитиран, и почти сигурно няма и да стане. Той запълва ниша, която се отваря от инертността и късогледството на държавното управление, МОН и университетските ръководства. И докато тези три фактора вкупом гарантират букет от дипломи без покритие, новата инициатива дава професия. С покритие. С умения. С навици. А който иска си добавя и диплома в съкратени срокове.

А на двигателя на тази инициатива, Светлин Наков, който описва начинанието си като “една мечта на път да се сбъдне още през 2014-та”, мога само да пожелая да изживее мечтата си по коренно различен начин от детето в стихотворението “Кон” на Далчев:

О, как високо беше тука горе!
Като на планина. И как тревожно!
Под него нещо шаваше неспирно,
вълнуваше се; и когато конят
се понаведе да отскубне стръкче
до дънера на някаква борика,
уплашеният поглед на детето
по склона на врата му се търкулна,
увисна в миг над пропаст. То изплака.
Свалиха го; треперещо се хвърли
в прегръдките на татко си със стон.
 
И повече не спомена за кон.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

8 + 1 =