От много време в съзнанието ми зрее идеята да споделя какво установих за образованието в България за вече малко повече от осемндадесет години стаж в образователнати институции, което обхваща почти целия ми съзнателен живот. Ще се опитам да си отговоря дали се развих благодарение на това образование или въпреки него. Въпреки, че каквото и да напиша като изводи може да бъде разбрано и оценено само чрез непосредственото му преживяване, ще измъча красноречието си да дам храна за размисъл на всеки, който би прочел следващите редове.

education

Предварително се извинявам, че ще направя този пост личен. Просто няма как да избягам от това, защото за да мотивирам впечатленията си ще трябва да споделя повече за себе си, отколкото бих желал. Освен това доколкото е възможно ще спестя критиката към системата, едно защото е твърде удобно словесно упражнение, второ че е напълно безполезно.

Нека разкажа накратко историята си що се отнася до образованието. Имах нужда да науча чужд език. Завърших езикова гимназия с английски. Имах амбицията да се сдобия с професия и да придобия международен опит. Завърших Техническия университет в София, специалност „Телекомуникации“ и следвах пет месеца в Германия по програма „Еразъм“. След като установих, че професията ми, неподплатена с реални и търсени на пазара на труда умения, ме поставя в ситуация да търся посредствена реализация, реших да я сменя. Така от шест месеца уча в Академията на Телерик. Като се замисля стигнах до нея заради вярата си в адекватността на публичното образование в България и късогледството ми – не виждах какво ще се случи след него. Това са две опасности, от които искам да отърва читателите си.

Вярата, която споменах, ме отведе в херметична среда под стъкления похлупак на себеизолацията от реалността. Благодарение на това години наред и в училище и в университета постигах най-високи резултати от всичките си съученици или колеги в много от разнообразните дисциплини, които учех. Явно бях взел много насериозно думите на началната си учителка, че са важни знанията, а не оценките, понеже не станах пръв по успех във випуска. По отделено време обаче май нямам конкуренция.

Може би става ясна и голямата грешка, която съм правил. Нямах фокус върху определена цел, в нито един момент от обучението си. Вместо да знам свободно трите чужди езика, които съм учил, знам един и имам разни първи места от областни олимпиади по литература, биология и физика. Миш – маш. Вместо да бъда шампион в някоя област, която се търси на трудовия пазар – embedded системи, схемотехника, клетъчни мрежи – аз поглъщах и забравях впоследствие учебник след учебник по най-различни тематики. Образованието ни е насочено към създаване на всезнайковци, енциклопецични личности и аз посветих цялото си време да стана именно такава. А това, предвид особенността на човешкия мозък да забравя, се оказа сизифов труд. Изводът е, че трябва да се избере някаква конкретна област, специфична ниша с реализация, в която човек да се развие и да бъде на топ ниво.

Нека не се забравя и че образованието в този си вид е в криза, студентите и учениците не възприемат учебния материал и педагогическите подходи към тях и то с право. Те просто не са адекватни на съвременния свят, в резултат на което има съществен спад в мотивацията и на обучаващите се, и на техните преподаватели. Вече и училището и университета са безумно лесни. Те могат да се вземат с висок успех с минимални усилия и много свободно време, което дава възможност и за работа, и за алтернативни образователни курсове, и за самообучение. Това изглежда е начинът за просперитет. За него Техническият университет е лош избор, защото освен, че е в голяма степен неадекватен като обучение, отнема много време, за да бъде завършен успешно, за което ще разкажа по-подробно малко по-натам.

Доколкото имам впечатления от една образователна система, неерозирала като родната, а именно немската, там също силно се набляга на теорията, но има съществени разлики. Първата е, че за разлика от при нас, там нещата работят – мотивация има, научните изследвания са качествени, студентите са въвлечени в дейността на университета в много по-голяма степен, връзките с бизнеса са по-силни. Не на последно място чисто теоретичната подготовка може да се приложи на практика, защото немското общество отделя значителни средства за научни изследвания, а има и високотехнологични производства. Там наистина сложните и специфични предмети, които между другото се изучават и в България, влизат в употреба. Тук обаче не е така.

Ето защо е необходимо студентът да се ориентира към практиката, колкото е възможно по-рано. Работата изгражда умения и навици, които не се дават в университета. Работодателите, поне в ИКТ (информацианни и комуникационни технологии) сектора изискват първо опит и на второ място (понякога изобщо не)  диплома. За разлика от много мои колеги, аз не започнах да работя докато учех, което впоследствие ми предложи много нисък старт, направо от партер с кризата отгоре ми. Ето защо се преориентирах към програмирането и Академията. Ключовото е, че колкото по-рано започне граденето на кариерата, толкова по-добре, което май важи и за почти всички специалности с малки изключения, например медицината и фармацевтиката. В това отношение съм бил обременен и от университета, в който учех. Техническият е най-ограничаващият университет за работещи, но това не оправдава странната ми любов към неговите аули и пренебрежението на фактите от реалния живот. Що се отнася до този ВУЗ, ще разкажа по-подробно за него…

Очаквайте продължение по темата…

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

16 − = 7