Заглавието отново съвсем не е оригинално, защото отразява покана от Академията на Телерик да се сътвори мотивиращ материал. Стимулите за написването му категорично победиха творческата ми инертност и текстът бе готов преди две седмици. Мисля, че не съм близо до кошмарното му опериране от оригиналност, а единственото нещо, което съм на път да изпълня на косъм е публикация в рамките на този месец. Но това не е защото не ми се пише, нито заради липсата на теми. Дано обаче случа на по-добри времена да си начеша и тази краста. Приятно четене на следващия материал:

Моята вдъхновяваща история

Кой съм аз?

Името ми е Калоян, граовец с корен и откъм най-източните части на Шоплука, по образование съм инженер по комуникации. В момента довършвам магистърската си дипломна работа и закърпвам бюджета си с почасова работа с доста смесени функции в отдела за GPS проследяване на Датекс. Обичам наште планини зелени; всичко българско и родно любя, тача и милея. Като пряко следствие от това в свободното си време луням, дзупам и клюцам. Преведено от преходните говори това означава, че когато ми се освободят няколко дни обикалям планините с готина компания, когато имам няколко часа съм в клуба си по народни танци, а когато имам няколко минути следя внимателно процесите и тенденциите в страната си.

Капката дълбае и камъка

Това не означава, че трябват хилядолетия, за да станете софтуерен инженер. Просто значи, че при желание ще станете добър такъв, стига да сте постоянни в желанието и усилията си. Добрата новина е, че има място, където това може да се случи целенасочено и в разумни срокове.

inspiration-2-telerik-front

Още по-добрата новина е, че това място е пословично добре известно със способността си да изгражда кадърни софтуерни инженери от недотам добре известното със същата способност публично (че и частно) образование.

inspiration-3-rear-view

За невиделите или неусетилите акцента продуктът на казионното образование в общи линии се символизира от спагетеното качество на кода:

inspiration-4-rear-view

Горе долу в тази причина се корени и моят избор на алтернативно обучение. Това, което ме докара в Академията, бе сляпата ми вяра в адекватността на публичното образование в България. От нея придобих като актив инженерна титла, богата обща теническа култура (която намалява експоненциално) и силно развитие на паметта и аналитичните ми способности (повече на паметта). Последва възможността за старт на кариерата ми от партер с кризата върху ми. Все причини, поради които предпочетох да инвестирам в един слабо засегнат от икономическата стагнация сектор и най-накрая да придобия пазарно ориентирани умения.

Какво ме мотивира – вече го споменах – това са уменията, които придобивам. Имам инструментите и знанията да действам, а не възможността да съзерцавам. Задачите, които решавам, са предизвикателства, което ме нахъсват и подклаждат любознателността ми. Нивото на текущите задължения и изпитите е такова, че няма праг, над който човек не може вече да се развива. Нивото на колегите е такова, че общността ни споделя знанията си и си помага, а загубата на динамика в ученето се наказва с бързото преминаване в онлайн обучение с индивидуално темпо.

Вдъхновяващо е и да се наблюдава израстването на една инициатива на крехката възраст от четири години. За тях Академията се е увеличила в порядък нагоре като численост на екипа и обучаващите се в нея, от една малка зала в началото вече се помещава в половин мол. Курсовете стават все по-разнообразни, предлагат се много външни такива и семинари на всевъзможни тематики, например социални умения, правилно хранене, анти-стрес техники.

inspiration-5-telerik-banner

Изброеното може би загатва за стереотипите за програмистите като асоциални типове, вегетиращи на пица, енергийни напитки и подсветката на LCD-тата си. Е, ако тези митове са цената на това да имам работа, която върша с кеф, незапознатите могат да ме рисуват както си искат.

inspiration-6-sketch-1 inspiration-7-sketch-2

За финал ми се искаше да напиша нещо наистина мотивиращо, например как от завършил Н(А)СА „Васил Левски“ съм станал дежурен пръв по изпитите или как съм започнал да програмирам от четиригодишен. За съжаление не разполагам с подобна история. Аз съм просто един редови студент в Академията, който с труд постига целите си, достатъчно земни, за да са изпълними с разумни усилия, и достатъчно амбициозни, за да е доволен от себе си. Защото капката дълбае и камъка.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

71 − 67 =