DSC_5906

DSC_5931

IMG_9585

IMG_9543

VT 179

16112998_1330957150300354_8545890940046149870_o

15936881_10211706696488854_9003528617440172427_o

Аз съм от Перник. Освен географската близост до София и културна отдалеченост от нея, които ме задържат в този град, той е географски близо и до Знеполе. Тази близост открих преди десетина години и най-редовно се възползвам от нея. Трънско е мина на природни и културни забележителности, неизвестни за широката публика, прекрасно запазени и чакащи да бъдат открити. Независимо дали говорим за ждрелото на Ерма, ждрелото на Ябланица, Драговското врело, Велиновското ждрело, планините Любаш, Парамунска планина, Руй, Крвави камък, Ерулска, Гребен с Драговски камък (трънския Матерхорн), пещерите Гълъбарника и Бежанската пещера, музеите на бусинската керамика и на киселото мляко, мегалитния паметник край село Гърло, античните оброчища и “келтски” кръстове, черквата до село Пенкьовци с уникални стенописи, останалите селски черкви, дали на Бусинци, на Лялинци, манастири… Мога да изреждам още от местата, където съм бил, и още, където не съм бил в лично качество. Снимките, които съм сложил, са от четири събития на планините Руй, Кървав камък, Любаш и Ерулска, които съм организирал. Три от тях, вело и пеши с Младежки клуб по пешеходен и вело туризъм – град София, от който съм част и се гордея от това. Направил съм ги доброволно, безплатно, про боно, с възможност всеки да се включи и шестдесетината участници общо в тях изпратих с широки усмивки. Направил съм ги с единствената цел да докосна повече хора до активния начин на живот и до един прекрасен край на България.

Цялата тази фактология изреждам съвсем целенасочено. Трънският край е уникален, “златен”, запазен, достъпен и с огромен природен ресурс, който използван умно, може да направи жителите му по-богати. Днес се случи едно събитие, на което присъствах, и което цели да фокусира малко внимание именно върху този факт, което също се бори с непосредствената заплаха за района. А именно златодобив по открит способ, който трайно да разруши природата и да напълни някакви трезори с някакви кюлчета.
Днес неколкостотин души се качихме на Парамунската планина, организирани от местната общност. Те са извоювали въпросът за златодобива да се постави на местен референдум, а доводи на инвеститорите са, че в района, видиш ли, нямало хора и нямало туристи и ставал единствено да се разоре и опропасти вовеки.

Който го интересуват купените институции, купените журналисти, договори със задна дата, уранови руди, примесени със златно-сребърните, замърсяване на почви и води, нарушаване на зони от Натура 2000 може да изгледа серията от репортажи на Господарите.

Който има нужда от силни думи, мотивиращи речи, вдъхновяващи идеи, емоции, лозунги и прочие, или пък просто да поцъка с език – такива ресурси бол.

Идеята на този пост е по-проста. Аз само искам да призова всички, с които съм бил из трънско и не само, да си помислят с какво са запомнили разходките. Просто да проверят колко скоро може да се случи през незаинтересоваността или бездействието ни да не можем да ги повторим. Искам да кажа на трънчани, ако някой случайно чете това, че да, има и някакви хора които идват в района, спят по къщите за гости, снимат се по планините, вземат си гюбеци и суджуци от парамунското ханче и искат да се връщат пак. Искам също и да повярвам, че една разходка като днешната не е била неутрализирана с поръчков репортаж на БТВ и две дузини организирани бедни души, заложени в машината на инвеститора. И най-вече, с неведението ми – дотук. На торта на бездействието растат отровни цветя, а сеячи бол. Днес този блог с авторът му се присъеднияват към каузата на местната общност в Трън.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

68 − = 65