Lone tree island

Отдавна намирам спасение от безпътицата в Родината по разни острови, анклави, балони и подобни.

Работя далече от съсухрената ръка на държавната регулация и хищническия манталитет на разгорещената и несанкционирана човешка алчност.

Културните островчета и средища, литературни и театрални проблясъци са контрапункт на скудоумието и чалга културата, които заливат страната ми.

Няколко свободни петънца на онлайн медии и блогове, ведно с чуждестранни издания, заместват липсващите физически в живота ми радио, преса и телевизия.

Няколко партии на пръстите на едната ми ръка, които не са превзети отвътре и дежурно остават без влияние, ми дават стимул да не пускам празна бюлетина.

Намирам си смислени инициативи, които да подръчкват обществото и се нуждаят от съдействие, сред масата примитивни и фасадни такива.

Свързвам се със свободни духом хора, с които се надушваме по разни инициативи и места, далече от злободневието, елементаризма, жълтините, озлоблението и мракобесието на българския бит. Пирин, например, е едно от тези места.

Всичко, което изброявам, следва да покаже единствено, че по неволя съм вдигнал стени, които ме вардят от битието в страната. Но, първо, тези стени не са устойчиви и могат да се сринат моментално от обикновени житейски катаклизми. И, второ, аз въобще не ги желая. Искам да живея всред свободни, мислещи, цивилизовани и предприемчиви индивиди. Искам да живея в общество, осмислящо битието си заедно и обединено около общочовешки ценности, които го дърпат напред. Не мога да съм щастлив с щастието на цигански барон, вдигнал замък всред гетото. Метафората е в духовен смисъл.

Вчера бях на поредния остров. А този пост е опит да разширя бреговете му, защото стените му не са издигнати от хората на него. Вие може би живеете на него, може да сте го виждали, може и само да сте чували за него. Ако е последното, двете най-вероятни тези се простират от събиране на еколози, бранещи неколкостотин дървета от втори лифт до попълзновения на немногобройна зелена мафия, финансирана от Сорос. В най-добрия случай поне следва да се знае, че протестите са за дивия Пирин. Дали? Аз поне не протестирах точно за това вчера.

Проблемът не е в построяването на втора кабинка, проблемът не е в развитието на общините, проблемът не е в зимния туризъм, нито в ски туризма. Аз лично съм за развитието на среден и малък бизнес в планинските райони, за развитието на устойчив туризъм там. Реално аз протестирам за благополучието на Банско и Добринище.

Проблемът е първо в липсата на законност. В огъването на законите, в случая за националния парк Пирин, според моментния интерес от най-високо държавно ниво. Във вярването, че законът е врата в полето и само лудите минават през нея у част от народонаселението. В неосъзнаването, че законът в крайна сметка е инструмент за защита на слабите от силните, че законността е гаранция за справедливост и кодировка на морала.

Проблемът е, че от липсата на законност следва корупция, от корупцията – ограбване на публичните ресурси и общото ни бъдеще. Битието се свежда до оцеляване, а оцеляването е индивидуално занимание, в което няма място за развитие, обединяване, култура, образование, въпроси, търсения. Медиите са криви огледала и бухалки, които вдигат информационни стени около протестите, подменят въпросите за Пирин, занимават ни с евтини скандали и дребнави човечета. Държавните институции са закрилници на олигархичните интереси. Но, разбира се, има и островчета на нормалност и съпротива, където се спасяват някои.

Лично на мен ми е омръзнало да гледам морето от тях и дори не съм сигурен на въпросните островчета аз ли слагам стените, или те са ми натрапени. И тези стени ще ги руша, ще дърпам разни хора от морето към спасителните късчета суша, където съм. Протестите за Пирин са само едно от тях, планината е безкрайно ценна сама по себе си, но в случая е само повод. Битката е за моята България, която желая да споделям с всичките ѝ жители, а не да събирам парче по парче от разчупеното минало, надежда по надежда от бъдещето и човек по човек от балоните им.

Казусът Пирин в момента може лесно да се сведе до лишаването на хората от справедливост, сигурност, свобода, богатство, здраве, бъдеще. В моята България няма място за унищожаването на петте останали диви плажа, Пирин и Странджа. И съм сигурен, че в България в желанията на сънародниците ми, в огромното им мнозинство, също няма. А на останалите мога да предложа островите, анклавите, балоните, които ми се виждат прекрасно място за тях. Място, от което няма да имат влияние върху една честита, смислена, богата, сигурна и спокойна страна.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

− 3 = 6