Срещали ли сте много жени, за които е важно да държат на дадената от тях дума, без значение от обстоятелствата? Аз не. Срещал съм обаче такива, които срещат трудности да разберат и приемат защо съществуват хора, за които това е важно.

Ето моите пет стотинки по темата.

Представете си, че сте хубава, млада жена. Ако сте хубава, млада жена, представете си, че сте и холивудска знаменитост. А ако сте хубава, млада холивудска знаменитост, драснете ми един ред.

Към вас, дори и да не го осъзнавате винаги, има нестихващ интерес и внимание, предлагат ви се услуги и възможности. Предлагат ви се разнообразни варианти за уикенда, много хора се борят за вниманието и приятелството ви.

Има жени, които не разчитат на друго да ги придвижи в живота и ползват младостта и хубостта си като ракета-носител.

Има други, които са с достатъчно развита и здрава ценностна система, че да развият качества и да използват хубостта си етично. Но дори и те виждат, че и да сменят мнението си, това не води до намаляване на интереса към тях. Дори и да се отметнат от уговорка, това не намалява предложенията към тях. Дори и да създадат напрежение, едно извинение с усмивка оправя работата.

В тази ситуация наистина да се развие думата като ценност би било ужасно, ужасно неправдоподобно. Разбира се, може да се подхожда с уважение и разбиране към другите и свестните жени го правят, но чак думата като ценност – не.

Представете си съответно, че сте млад мъж с умерени постижения в живота. Какво би станало, ако решавате в последния момент, отмятате се от уговорки, наскърбявате хора, разчитащи на вас? Колко ще ви прощават, колко ще ви помага това в живота? А, още повече, какво ще се случва, ако се държите така с млади, хубави жени?

Това е причината думата да е по-скоро мъжка ценност и мъжете с добра и здрава ценностна система да я възпитават у себе си.

Надявам се опростеното представяне на идеята и деленето по категории и пол да не попречат на предаването на идеята. Популярният ми и разбираем изказ идва само за да я представи достъпно и четимо, ако търся академичност, прецизност и нюансираност, вероятно бих я представил на друго място, а не в блога си.

Накрая една лична история за илюстрация.

Преди известно време си падах по една жена. За съжаление, точно когато успях да създам някаква човешка и емоционална връзка с нея, тя замина за чужбина за неограничено време. Пишехме си от време на време и настана момент, в който тя щеше да си идва в България. Съответно ме покани на планина за един уикенд като си е тук, което предстоеше след три месеца. Аз ужасно се зарадвах, но и ужасно се притесних, понеже идеята беше да се спи на палатка в национален парк. Понеже запазването на природата ми е ценност, а лично съм помагал на паркова охрана за палатките, а освен това имам теории как даването на лош пример увлича хората, попаднах в жестока вътрешна борба. Хем ме тегли много към жената, хем не искам да плюя на нещата, в които вярвам, и за които се боря. Всички варианти за среща по друго време с нея или да променим плана и каквото се сетите се оказаха неприложими. Последва месец на вътрешна борба у мен, като надделяваше ту едното нещо, ту другото. Накрая теглих една майна на ценностите си, звъннах на девойката и и потвърдих че ще ходя. Уикендът беше фиксиран след два месеца и веднъж взел решение, се успокоих. Месец преди ходенето си писахме и всичко бе наред. Десетина дни преди това също, тя си беше пристигнала и само ме предупреди, че мислят да сменят мястото на разходката. Ликувах. Всичко се нареждаше перфектно и дори нямаше да се наложи да жертвам морала си. Започнаха да идват други идеи за конкретния уикенд, каниха ме приятели, но аз бях избрал да отида с точно тази жена и съответно отклоних всичко. Дойде седмицата, дойде сряда. Аз изведнъж се сетих, че съм на планина през уикенда, но не знам никакви подробности, а дори и мястото е под въпрос. Писах на приятелката и получих в отговор: “Не знам дали ще се ходи на планина, то ще е лошо времето, не знам дали ми се ходи, май няма да имам време, ама хайде да изчакаме до петък и да видим.”. Тук вече започнах да кипвам, но най-овладяно обясних, че ще се радвам да се видим, че съм отклонил всички други ангажименти, за да мога да го направя и че не е ок да стоя в неизвестност до петък. Казах, че е ок да не знам план до петък, стига да се знае, че ще се ходи някъде и ще се прави нещо. Казах обаче, че не е ок да стоя в готовност в случай, че на нея ѝ се приходи. Всичко това с възможно най-меките изрази. Тросна се, отвърна ми, че нищо не може да обещае и ще пише. Още тогава си казах, че както и да се развият нещата, събота и неделя ще правя нещо друго, пък тя ако иска да се присъедини към мен. Може да имам чувства, но имам и достойнство. Тя така и не писа и оттогава не сме си комуникирали.

Това, разбира се, е краен пример, а имам и доста положителни, когато приятелките ми просто не поемат ангажимент и ми потвърждават/отказват два-три дни предварително. Освен това има личности, за които е много важно да си оставят отворени опции до последно, а и такива, които планират много предварително и импровизацията може да им носи дискомфорт. Най-важното е не дали думата има смисъл, дали е старомодна, дали е мъжка или женска ценност. Най-важното е в отношенията да има разбиране, приемане, уважение и неосъждане. Разбиране има, когато хората излязат от собствената си микровселена и се докоснат до разбиранията, ценностите и светоусещането на другите. Приемането е, когато осъзнаят разликите и не се борят срещу тях. Уважението, когато тези разлики не ги степенуват по ценност и осъзнаят, че различията у другите са ценни сами по себе си. А неосъждането е изкуството да не мериш другите със собствения си аршин и да оценяваш техните постъпки спрямо собствената си ценностна система. Единственото изключение е, когато се престъпват общочовешките ценности и осъждането и противостоенето е необходимо – запазване на живот, достойнство, свобода и подобни. Но думата като ценност не може и не бива да е повод за нерешими неразбирателство и конфликти.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

35 + = 42