Superman

(Посвещава се на един голям Герой)

Ти, точно ти можеш да си Супермен, човекът-паяк, жената-котка, жената-паяк или каквото в тази връзка си пожелаеш. Продължи да четеш, ако това би ти харесало, или не толкова, но би ти било забавно.

“Защо не се появи един като Левски, един като Ботев да следваме? Няма вече такива хора.” – съседът, след поредната порция “новини”.

Ще се опитам накратко да обясня защо тази представа я считам за вредна и защо всеки от нас има потенциала да стане герой. Или ако не желае, поне да се види в героична светлина. Проблемът е, че сме свикнали, поне хората около мен, да виждаме героизма като някакви свръхусилия, проявления на свръхсили, от някакви свръxхора. Дали? На мен скоро ми се преобърна светът и доста представи заедно с него, та взех и се замислих.

Ще ви дам още малко храна за размисъл през цитат от романа на Милен Русков, “Възвишение”, където главният герой, Гичо, среща познайте кой:

– Абе ти комай си Левский.

Чилякът ся засмя и поклати глава. Асенчова работа. Все нещо неразбрал, нечул, невидял.

– Не е Левский туй бе, Асенчо – рекох аз. – Туй е негов пълномощник, с който да говорим тука… – В тая минута и аз ся сепнах и ся обърнах рязко към онзи. Една мисъл  ми пресече главата и му викам: – Абе ти комай… А?

А той ся смее и клати глава. Не съм, вика, мязам ли ти на Левски – и ми върна писмото. Аз го огледах внимателно: среден на ръст, слаб до сух, с руса коса, сресана назад, очи сини – чакърести, голобрад, облечен в опънати дрехи, но с фес, кой свали, като влезе, с сако с големи ревери, под което аз зърнах за миг един ливовер с бяла дръжка. Не може да ся мери с моя Colt, туй ще ви река. А лицето му такова обикновено, спокойно, кротко лице с леко отнесен поглед. И тъй като е голобрад, прилича на някой даскал или писар. Абе с една дума: шушумига. Тоз не може да е Левски. Левски ще да е голям юнак, като го видиш и тъй леко потръпваш биля, ти само името му виж.

Боя се, че в реалния живот сме същите, че подминаваме героизма по същия лековат начин. Чел съм и съм гледал доста истории за оцелели на ръба, и това са едни от най-героичните постъпки, до които съм се докосвал. Не е точно като да посечеш змей с едно героично движение обаче. И не е като тези хора да са двуметрови, мускулести гиганти с дръзки, горящи погледи, впити в бъдещето. Но дори и това не е необходимо, аз наблюдавам геройствата около мен, дребни, кратки, но и продължителни, големи, във всякаква форма и размери. Геройство ли е да отгледаш дете? Геройство ли е да си свалиш дрехата и да я дадеш на някой, на който му е по-студено, отколкото на теб? Геройство ли е да създадеш здраво семейство, да ходиш на работа и да се грижиш добре за себе си, всичко това едновременно? Според мен да, да и да. Общото между прмерите е, че усилията са пределни за конкретния човек в конкретната ситуация, че са банални (на пръв поглед) и ненатрапчиви и че никой бард не би пял за тях. Да, сигурно по мерките на Супермен геройство е да спасява света. Но по моите мерки това са съвсем други, прости неща. Казваме на децата, че са герои, когато понесат смело нещо, което ги плаши или им е неприятно. Колко често обаче го правим, като пораснат? Поводи ли липсват? Не мисля.

Това, което смятам, е, че доблестта на хората и техните геройства, тихи и незабелязани, крепят света и е въпрос на малко осъзнаване да ги видим около нас. Да, съседът ми няма да доживее да види новия Левски. Няма да му го покажат по телевизора. Гичо няма да разбере кого е срещнал. Ще си чака левента с жарещия поглед, големия Колт и силния глас.

Аз обаче вече се замислям кое в живота ми е плод на силите ми около ръба, и кои обстоятелства го изваждат. Замислям се и за същите неща у другите. И преди да си пожелая силата на Супермен, се сещам колко героизъм мога да проявя през моите скромни сили и възможности. Много е. Стига ми. И го виждам навсякъде около мен. Съответно вярвам, че всеки може да стане герой в рамките на собствения си свят и възможности. И, че в крайна сметка, това е не толкова въпрос на показност и способности, а на това как ги употребяваме. Супермен в този смисъл не е нищо повече от символ, символ на нещо заложено във всеки човек във всяка ситуация. Потенциал, който е въпрос на избор дали да се осъществи.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

35 + = 38