Yen Yue 270 Rear Shock AbsorberЕдва ли ще направя откритие като напиша, че кълбото от политически, икономически, медийни и лобистки интереси е като автомобилното окачване. Върви си колата, удари дупка, която аха-аха малко да поразбуди пътниците, дремещи на задната седалка ама амортисьорът обира вибрациите след няколко затихващи движения. Той Ботев доста по-поетично е предал същата идея: “Кажи ми, кажи, бедний народе, #КОЙ те в таз рабска люлка люлее?”.

Когато преди две години и половина това кълбо се удари в бабуната на протеста срещу възможно най-наглата демонстрация на срастването на властта с мафията колата подскочи жестоко. Тогава бях окрилен от това, как натежалото под личното тегло на Пеевски шаси на държавната машина не успя да прегази лесно бабуната и се разтърси. Зареждах се по протестите. Когато след година заради това разтърсване от возилото изпадна Орешарски, имах надежди. Те оцеляха през парламентарните избори, като видях кабинета дори и се пообнадеждих, че има потенциал да се развие нещо значимо и смислено.

И за момент не си правех илюзии, че ще се случи нещо различно от това, за което е узряло и готово кълбото. Надеждите ми бяха, че си е постлало пътечката за една-две стъпки отстъпление от мафиотската система, по която функционира държавата. Надявах се, че е узряло да отстъпи малко място на здравите и градивни сили, които леко да подръпнат обществото ни от спарения въздух на блатото на субоптималното функциониране. И, някъде там дълбоко припламваше, че веднъж като се поотпуснат юздите може и да се изплъзнат повече.

Е, оказа се, че не може. Завчера бе подменена съдебната реформа, която е като дупката в стената на авгиевите ни обори – само през нея може да протече достатъчно количество вода, че да отмие мръсотията. Нещо повече, бе подменена възможно най-меката и орязана реформа, която щеше да е нищо повече от плахо начало.

Защо е важна съдебната реформа? Няма да мога да го обясня по-добре от Лозан Панов. Но интуитивно всеки може да се сети – как може да функционира добре обществото ни, когато институциите му не гарантират справедливост? Когато като се окажеш съсед на местния дерибей и ти огради част от двора, репресивните органи на държавата му се окажат в услуга, а връзките му в съда му осигурят липса на контрол. Е това ми е под носа примерно. Или когато за нуждите на статистиката за успешна борба с престътпността те държат в ареста с месеци, а прокуратурата и съдът са така обвързани, че справедливост – йок. Или когато знаеш, че във всеки момент безконтролната прокуратура може да ти повдига серия от безсмислени обвинения и да те върти на шиш. Не ми се рови да открия примерите, които описвам по памет. Вие и така ще ми повярвате – виждате същите неща. И постоянно чувате, че страната ни бива успешно осъждана в Страсбург, а глобите ги плащаме с нашите данъци. Просто вижте статистиките от Европейския съд за правата на човека.

И не, аргументът, че нищо не зависи от мен и теб не важи. Всеки от нас има роля в граденето на културата в тази страна, а е наивно да се мисли, че дневният ред се определя от индивиди, развили се извън тази култура. С всяко действие или бездействие утвърждаваме ценности, бетонираме или развиваме културата на обществото си. И всеки избира. Днес имаше протест за реформата, на който безпрецденто излязоха съдиите навръх празника си, в тоги. По същото време вървеше и Биг Брадър. А в същото време със сигурност е имало и битови несправедливости, виреещи на торта на бездействието и апатията, както и доблест, която не е позволила на други да се случат.

Старите китоловци са имали един трик, когато бурята е повдигала огромни вълни с пенести гребени, за да спасят кораба си, са изливали варели с масло в океана. А маслото смекчава вълните и възпира мощта на стихията точно като един вид амортисьор. И този мазен български каймак в момента обира всички сили отдолу, в стремежа си да ги тушира. Аз обаче вярвам, че стихията се крие в съвкупността на всяка молекулка вода и всеки джаул енергия във ветровете. Всяка частичка предава енергията си на останалите и взема енергия от останалите. И ще дойде моментът, когато цялото масло на кораба няма да стигне. И амортисьорът ще изпусне. Боя се, че в лошия случай това ще дойде с държавен и институционален фалит.

P.S. Но аз вярвам. Вярвам в едни думи още от юноша, които съм запомнил така: “длъжни сме да плевим злото от лехите на настоящето, за да може утрешните поколения да изорат чисти угари, а какво ще бъде времето им – това не може да знаем”. Защото дори и в подобни моменти, когато надеждата чезне, се сещам, че нещата, които имаме и приемаме за даденост – относителната сигурност, прехраната, нормалните в известна степен човешки взаимоотношения, се дължат на доблестта ни. На доблестта на всеки един от нас, и съвкупната доблест на обществото. А дали тя ще расте или чезне, зависи от мен и теб, във всеки момент, когато съдбите ни се пресичат. И е както в дребните неща, така и в преломните моменти.

* Изображението е взето от https://flic.kr/p/foYs6s и е под CC BY 2.0 лиценз.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

+ 7 = 15